Миглена Николчина: Сфинксът на съня

Това стихотворение е част от поредица обръщания към други поети – в края на „Градът на амазонките“ се появява едно обръщане към Данте, някъде другаде публикувах едно към Кавафис, това тук, както и повечето, които са готови, не помня да е излизало, но може и да греша. Обърнато е, вижда се, към Гъртруд Стайн. Розата е (дума за) роза, зеленото е (дума за сън за) зелено. В кой момент ш/ц/ифрите стават знаци, в кой момент знаците стават смисъл? В двоичен код, сфинксът се смее. (Миглена Николчина)

  Сфинксът на съня Розата е роза е роза е роза                                         Гъртруд Стайн Зелен е този сфинкс бродирана коприна на съня запитващ не питанка, а стих, на който бързо ще трябва да се отговори с друг под него скрит. Изписан е стихът, ала не значи нищо. От знаци целият и пак не значи нищо. От ХХХ И ООО И хо-хо-хо И ХОХО –ХОХО – ХОХО - ХО Изписан е от хиксове и нули в морето под ухото ми където розата е розата е роза на ветровете. Смехът на сфинкса Бродирана коприна на съня Но твоят стих не значи нищо сфинкс. И само моят отговор би значил, ако можех да разплета зелената коприна на съня. Зелено е зеленото о Гъртруд Дори сънувано то пак си е зелено   Миглена Николчина     Миглена Николчина е авторка на книги с теория, стихове (последно – Градът на амазонките, 2008) и разкази (Билет за Вега, 2015). Две от теоретичните й книги са излизали и на английски Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf (2004) и Lost Unicorns of the Velvet Revolutions: Heterotopias of the Seminar (2013). В момента изследователският й интерес е насочен към фикционалното изкуствено същество (роботи, андроиди…), а сред новите й поетически проекти са „Островът: обръщания“ и  „Рими”, където се редуват стихове и проза в духа на ранния Ренесанс.     Материала подготви Петя Хайнрих   Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Прочетете също какво Миглена Николчина казва за Лондон.