Павел Гоневски: Обичам да снимам хора в естествената им среда

Кой е Павел Гоневски? След толкова години живот – на 40 съм – знам, че отговорът зависи от отговарящия. Твърдоглав, сговорчив, нетърпелив, неспокоен, мързелив, балансиран, сприхав, усмихнат, меланхоличен, надут, достъпен – всичко това съм чувал за себе си. Понеже в случая отговарящият съм аз, май ще трябва да се самоопределя... Сложна работа. Май съм просто човек, роден в България, произведен в Англия и света.

Какво е фотографията за теб? В последно време имам сериозен проблем – намирам твърде малко неща, които да ме заинтересуват. Фотографията ми помага да ги откривам. Почти неизменно, това са хора и техните истории. Било в Лондон или по света.

Какво обичаш да снимаш? Хора в естествената им среда: по лондонските улици, в сокаците на Джакарта и рибарските селища на Ломбок, в гетата на Бомбай и крайбрежието на Гоа. Погледът ми често се спира и върху пейзажи, но съм забелязал, че резултатът не ме впечатлява. Едно от най-важните умения на добрия фотограф е да знае кога да НЕ вдига фотоапарата. Все още не съм го постигнал, но се старая! Какво те доведе в Лондон? Желанието да намеря своето място под слънцето. Знаех, че не е София. Шантаво е, че не бях стъпвал тук, преди да се преместя за постоянно. Цялата ми представа за града и държавата се крепеше на прочетеното, слушаното и гледаното през годините. Слава Богу, реалността надскочи надеждите ми.

С какво те привлича Лондон? Най-просто казано: зарежда ме с енергия. Нуждая се от този град по същия начин, по който се нуждая от вода и кислород. Това е мястото, където всеки може да бъде какъвто си пожелае и въпреки това – или именно заради това – да бъде приет с отворени обятия.

Тази снимка е цяла история. На човек му се иска да разбере края. Какъв край на историята за целуващата се двойка в Лондон би избрал?

Съгласен съм, че е история - затова я заснех. Почти цял живот с това се занимавам - с разказване на истории: като репортер, писател, фотограф. Не винаги обичам да научавам или да споделям как завършват, обаче. Понякога предпочитам финалът да остане въображаем. В конкретния случай не искам дори да знам дали съм запечатал начало или край...

Тази фотография ни накара да се замислим за цветовете на Лондон. Щяхме да се изненадаме, ако фотографията е правена в София, например. Предполагаме заради цветовете. Какви са цветове на Лондон?

Напоследък се старая да не правя сравнения между Лондон и където и да било по света, защото сблъсъкът е неравностоен.  Но много добре разбирам какво имате предвид като споменавате София. При първото или второто ми връщане там, след като вече живеех тук, най-силно впечатление ми направи липсата ѝ на цвят. Безлично бежово, още по-безлично сиво. Върху сградите. У хората. Лондон е цвят. Накъдето и да се обърнеш, въпреки недостатъчната слънчева светлина и оловните облаци, които така често го притискат, този град е цветен до лудост. Какви са цветовете му? Истински. Живи. Ярки.

Павел Гоневски живее в Лондон от 2004 г. Той е журналист, работил във вестник “24 часа” и в българската редакция на Би Би Си, автор на романите “8 секунди от смъртта” и “Лицето от сенките”, чието действие се развива на бреговете на Темза.

Павел е още онлайн продуцент и фотограф. През 2013 той направи изложба в София с улична фотография от Лондон.

Прочетете още от Павел Гоневски: Лондон не е град, а живо същество

В петък вечер, 18 ноември, планираме посещение на Националната галерия. Ще разкажем истории за най-известните произведения и автори в нея. Заповядайте! Повече информация има в поканата.