Пламен Антов: В търсене на изгубения език

„Писането на поезия е да се изтеглиш / сам от блатото за косата си“, заявява Пламен Антов в стихотворението „Проглас към книгата Битие“, публикувано в излязлата в края на миналата година най-нова негова книга „Поетът е хтонично същество“ (Ерго, 2015). В нея се съдържа философска и политическа поезия, фрагменти и фотографии... записки, заради които сме благодарни, че поетът (не) е загубил химикалката си по време на проникновените си ходенията в природата. Или казано с неговите думи:

„...и ето ти приключение: бъркайки в джоба, изведнъж установявам, че съм си загубил химикалката.

Не, това не е просто приключение, това е гигантски цивилизационен катаклизъм, принудително връщане в архаичната култура на паметта. Не ми оставаше нищо друго, освен да поема обратно по следата си, забил поглед в снега – назад, в търсене на изгубения език.

За щастие, намерих го. И написах това.“ (Пламен Антов)

Проглас към книгата Битие

Така както чрез мене живее езикът – така чрез него и аз. И както неотделими са в тези стихове материя и глас. Писането на поезия е да се изтеглиш сам от блатото за косата си – така Бог от думите „вода“ и „пръст“ е направил самото блато. Ти си, поете – само ти – мисълта на света, от която той израства и се разклонява, както паячето на своята нишка се люлее в празнотата безименна. Затова си така отговорен пред всичко: пред съществуващите неща – че съществуват, и пред несъществуващите – за същото.

Пламен Антов

(Стихотворението е публикувано в бр. 5 на сп. НО ПОЕЗИЯ)

Пламен Антов (1964) е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Има широки изследователски интереси, свързани с процесите в съвременната българска литература, а също с области като: философия на Просвещението и българска възрожденска литература/култура, модерност и постмодерност, символизъм, теория на романа. Автор на много научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010). Работи в различни сфери и жанрове на художествената литература (където е причисляван към българския постмодернизъм). Автор на книги с поезия, разкази, пиеси. Последно е изляза книгата му „Поетът е хтонично същество“ (Ерго, 2015).

На снимката: Пламен Антов на Мачу Пикчу, Перу

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочетете също какво Пламен Антов казва за Лондон.