С Васил Тоновски в лятната градина ­

Лятото прегаря, но да се върнем в неговото начало, до предвестието за всичко, което сега вече ни се е случило. Васил Тоновски разказва за повода на написването на стихотворението: „Слънчев майски следобед, дъждът е спрял, вадите още се оттичат по асфалтираните алеи. Хубавото на въздуха пречиства въображението и на смяна застъпва ясновидството. Миг преди хората да се втурнат отново навън, тишината е царица. Онова странно опиянение на сетивата, причинено от озона, бактериите пируват, меланхолията е сладка. И да, скоро след това наистина се обзаведох със сгъваем плажен стол, на който безметежно да се отпускам.“ 

  Пролетни води   Един сгъваем стол, от нужда в изравняване на въздуха, и нищо повече, над лятната градина, в зеления корниз на скакалци, въображаеми, подскачащи през цветовете на следобеда На път, с достойнството на откриватели на съзерцание, и в чистота, след дъжд, от миризмата в хумуса изтръпналите сетива чертаят курса на флотилия, която скоро ще отплава Васил Тоновски       Васил Тоновски (1976, Варна) е филолог по образование, бил е рецепционист, учител, общ работник, журналист, а понастоящем е главен редактор в преводаческа агенция. Има една издадена книга с поезия ­– „Мошеница тъга“ (2010).   Снимка: Весела Кучева Материала подготви Петя Хайнрих   Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.  Прочетете също какво Васил Тоновски казва за Лондон.