Севдалин Генов: С коси развети от тичане след някой облак

Светът съществува, за да бъде описван, веднъж ми каза Севдалин Генов. А каква е причината за танца на чаплата и другото? Ето я, под формата на стихотворение:   Причината за танца на чаплата и блясъкът на сребърните тръни е еднаква И за набъбването на харпуна който влиза в морето Любов се разлива и кеят е далече (Севдалин Генов) ---

Светът е движен от голяма любов, вярваме някои и нека тази светла вяра ни преведе през прага на новата година. Долното пищно „Стихотворение поклон“, което е съкровище за колекционерите на бляскави текстове (обещавам ви, че наистина е!), Севдалин Генов пише няколко поредни лета на любимото си място – на морето край Варвара.

Не само през 2016-та: Бъдете винаги с коси развети от тичане след някой облак!

 
VeselaK_za_ Sevdi2
    Стихотворение поклон Не търся отговор във виното дойдох да питам вятъра кога с издути бузи ще ме духне и стихове под мишницата стиснал ще изравня морето с тялото си на раците ще пъхна листове за спомен скариди да увиват и да ги продават на идващи от континента дами телата си на слънцето предали а шапките широкополи – на утринния вятър морски дами вече, с хълбоци затварящи запалените чекмеджета на бесния Дали с изпепелени капитански дневници в които съблазненият е съблазнител а съблазнителят е ален октопод октоподеса галещ с осем длани И ветровете обещанията движат тревите сеят семена върху пчелите колекционерите изравят раковини предупредени от морето да не връзват силуетите си нощем когато намеренията са лежерни и жените са открехнати за всеки удар удостоил вратата на съмнението Притичват ветровете чисти антагонисти север-юг на изток-запад оплождат космоса и мравките опитомяват И Бог е винаги с коси развети от тичане след облак: скучно е небе без облаци и облаците без небе Щом птиците отлитат поетите остават без пера вървят към дамите с широкополи шапки и стиховете си повтарят за да ги наизустят а пък онези със издуханите шапки за обяснение в любов ги взимат и роклите си вдигат а вятърът си мисли южно 
че той ги е повдигнал над земята и над моретата любезно щръкнали за да ме спрат защото времето ми още не е тяхно 12 юни 2012 и 2013 и 2015 на морето край Варвара Севдалин Генов

Севдалин Генов (1943, ситно село в Розовата долина) е завършил Славянска филология в СУ, дългогодишен редактор в Детска редакция и в Телевизионен театър на БНТ. Художествен експерт в галерия „Натали“. Книги с поезия: „Райски ябълки край Варвара“ (1989), „И два едрозърнести нара“ (1995), „Смокинята узрява нощем“ (2001), „Венециании“ (2005) и „Пожелания“ (2008).

Снимка: Весела Кучева

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочете също какво Севдалин Генов споделя за Лондон.

   
  Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | GOOGLE+| MEETUP Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.


* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.