Седем български творци в Англия за 24 май

Разходки из Лондон честити на всички празника на българската писменост и култура. Признателност към творците и учителите. Със седем български творци в Англия ви срещаме на 24 май.

Зори Бърнър, композитор

24 май е празникът на духовното израстване на страната ни и на нас самите. Свързвам този празник с България, с училищата и учителите, които са ни дали толкова много, и с кирилските букви, които редим в думи и изречения, изразяващи нашите мечти, спомени, идеи, желания, надежди, разочарования, загуби и успехи...

Ако някоя машина на времето може да пренесе от 14 век в наши дни ангелогласния певец и композитор - Св. Йоан Кукузел, бих искала да отбележа с него 24 май в „Св. Павел”, в Ковънт Гардън. И специално за него да организирам концерт на вокален ансамбъл Перегрина Енчантика, който ръководя вече две години и половина. Би било чудесно маестро Кукузел да чуе англичани, изпълняващи великолепните негови творби, които изграждат основите на българската музикална култура.

Признателна съм на своите учители. Непременно ми се иска да спомена учителката ми от началното училище Генка Георгиева. И учителката ми по пиано от първи до десети клас - Светлана Арнаудова. На уроците с нея понякога се оказваше, че докато свиря написаното в нотите, които аз често игнорирах, неочаквано за самата мен, вмъквам неща, които авторът не е написал. И тогава чувах вик: „композитор, измисляш си”! Аз не станах пианист, но съм безкрайно благодарна за нейния огромния труд с мен, без който нямаше да стана композитор.

Прочетете повече за Зори в Лондон е музикално произведение със забързано темпо и контрастираща динамика и на www.zoryburner.com и http://peregrina.zoryburner.com

Мария Аверина, кинорежисьор

24 май е изключително важен празник за мен като българка и като славянски филолог по образование. Езикът е един от най-важните белези на идентичността на всеки един човек и ние може би дори не си даваме сметка колко много ни оформя езикът, както и книгите, които четем в детството си на родния ни език.

Днешният ден бих прекарала в Лондон с Петя Дубарова. Бих искала да покажа на това лъчезарно, морско момиче живия и пулсиращ от живот Лондон. Бих искала да се загубим заедно в тълпата от хора и лабиринта от улици.

Много съм признателна на моята учителка по литература, която за съжаление ми преподаваше само една година - в 7 клас - Ваня Георгиева от 18-то училище в София. Помня, че тя успя да ми предаде дълбоката си обич, разбиране и уважение към нашата литература. Тогава активно се готвех за изпитите за езиковите гимназии и класическата гимназия, ходех на уроци и пишех много теми по литература. Помня че Ваня Георгиева още повече засили интереса ми към литературата, който аз така или иначе имах и ми даде увереност, че мога да пиша добре и за мен стана удоволствие да развивам теми, които знаех, че тя ще прочете. Много е важно учителите по литература да поощряват учениците си да се самоизразяват чрез писменото слово.

Другият учител, на когото съм изключително благодарна, е професор Вера Найденова -  един от най-известните български кино-критици. Тя ми преподаваше в магистратурата по кино в Нов български университет и сериозно повлия при оформянето на моя кино вкус. По време на следването тя ни запозна с цялостните тенденции в световното кино по един много дълбок, ерудиран и съвременен начин, като същевременно ни представи едни от най-ярките и иновативни световни режисьори чрез техните филми. Освен интересния й и глобален поглед върху световното кино, във Вера Найденова винаги ме е респектирала дълбоката й обич към Българското изобщо и в частност към нашето кино, както и дълбокото разбиране и гордостта, с които тя говори и пише за българското кино. Вера Найденова е изключителна и при боравенето с езика. Книгите и статиите й имат както висока научна стойност заради сериозното си съдържание, така и много голяма художествена стойност заради таланта й да гради емоционални, живи текстове, с акценти, често кристално лаконични.

Прочетете повече за Мария Аверина в Моите мечти в центъра на света

Може да гледате два от филмите на Мария: "Кой е този град?" / "Who's that city?" и "Наводнени" / "Flooded" 

Красимира Хендри, журналист

24 май свързвам с цъфналите люляци в дворовете на стара София, със задължителния дъжд и миризмата на мокър асфалт, с кръшкането от манифестации и с едни дълги разходки в Борисовата градина ... а и с кекса на баба ми! И една изключителна лилава рокля на майка ми.

Интересно би било да се разходя из Лондон с Татяна Лолова и Стоянка Мутафова ей така под ръка и с двете... И само да ги слушам как си говорят... Театъра е истинският будител на българина още от времето на Възрождането... там са се случвали големите неща, там са се взимали политическите решения, там са се готвели революциите... А иначе не ми се ровят кокали на умрели поети... няма да се разберем.  От друга страна, представяте ли си каква би била реакцията на Алеко Константинов, ако се срещне с диаспората тук?

Винаги ще помня двете си учителки от началното ми училище - 1-во училище в София. Елена Дойчинова, която само преди седмица навърши 83 години и още ме впечатлява с логичното си мислене и окуражителните си думи, и легендарната "другарка" Петкова по история, която като Медуза Горгона смразяваше кръвта на всеки ученик, но пък благодарение на нея знам имената на всички, добре де - почти всички, египетски фараони, Ренесанса ми е като отворена книга, и излизам с чест от всякакви исторически спорове. Нейна беше великата фраза "Когато фактите говорят и боговете мълчат!", а също и "Ученици, хората на Космоса отидоха, вие един урок по история не можете да научите"! Моите учители бяха истински будители и затова съм благодарна. Какво повече му трябва на човек...

Прочетете повече за Красимира: Красимира Хендри: Кой кой е в британските медии

Ана Бъкстон, писател и преводач

За мен 24 май винаги е бил изключително уникален - никоя друга страна в света няма такъв и най-светлият български празник, неосветен от политиката! Свързвам го с цъфнали дървета и цветя, с усмихнати хора и горди родители, с щастливи учители, с традиционните паради.  В последно време съм там от време на време на деня и все ме избива на сълзи. Не знам защо - от общата атмосфера, предполагам.

Бих искала да поканя Министъра на Образованието да дойде с мен в едно английско училище - 24 е учебен ден тук - и да поговорим заедно с учители и учениците.  Да разведа министъра из стаите на различите предмети - рисуване, религиозно обучение..., да поговорим за образователната програма в часа на класния ръководител (tutorial) и да си изясним разликите, целите и резултатите (Много от вашите читатели могат да се учудят на последното, но преди време ни поканиха на празненство – годишнина от създаването на една английска гимназия.  С часове слушахме колко са умни децата, какви бележки имат, как пеят, рисуват, танцуват...  как дума не се обели за какви благотворителни цели са събирали пари и са организирали събития, на какви хора са помогнали, какво са направили за града си, училището си и т.н. А те го правят. Българската образователна система работи само на ниво - аз и кое е добре за мен.) Министърът ще е добре да разбере разликите.

Признателна съм на бившата си класна ръководителка Душка Николова, която ми преподаваше литература.  Тя беше изключителна жена.

Вероника Лазарова, журналист

24 май свързвам с думи като "обич", "благодаря", "мамо", "добър". С възможността не само да ги изрека с чувство, но и да ги напиша на азбука, която мога да нарека "наша". И да съм горда, че ползвайки я, познавам и владея език, толкова различен, труден, богат и интересен за мен и хората около мен.

На 24 май бих се срещнала с голямо удоволствие с Димитър Чорбаджийски. Не само, защото е бил изключителен писател и народопсихолог. Не само, защото е имал талант на художник, търпение и усет, каквито единствено учителите притежават, но и заради познанията, мъдростта и опита му. Човек, участвал и преживял две войни - Балканската и Първата световна, има какво да сподели. А Чудомир (както е известен на широката публика) е превърнал споделянето в изкуство. Бих го завела в някой от лондонските пъбове, където се събират местните - на по пайнт силен стаут или портър. Да види други нрави, да опита непознати вкусове, да чуе нови думи и да събере интересни впечатления. Човек като него, мисля си, би оценил и обстановката, и хората и хумора им... а и напитките.

Признателна съм на почти всички свои учители. Имах късмета училището да ме срещне със страхотни преподаватели и съученици. Но като че ли учителите, които са ме запознали с тънкостите на езиците, имат най-много кадри в албума със спомени, натрупани от тези години.

Преди време дори си мислех да открия жената, която ми преподаваше по български и литература до 7 клас - Роза Георгиева. Никога няма да забравя умението и всеодайността, с които превръщаше заниманията по писане в истинска забава! Организираше игри и винаги носеше една плетена чанта с дървени дръжки. Чанта, пълна с изненади. Сладки изненади, които тази скромна жена купуваше с учителската си заплата и мисълта да накара децата на чиновете да се усмихват. Вероника е редактор на сайта lifebites.bg

Георги Николов, актьор

24 май е възможност да обърнем внимание на приноса на писмеността и културата. Само народ с писменост и култура може да се нарича нация.

В Лондон за 24 май бих се срещнал с Яворов. Бих го завел в Роял Опера Хаус. Бих отишъл с него на концерт на Васко Василев.

Признателен съм на майка си. Тя е учителка по литература и благодарение на нея станах актьор.

Повече за филмите на Георги Николов тук.

Росица Дешева, пианист

Обичам 24 май. Все още си спомням огромните манифестации по случай този ден преди горе-долу 30 години. Тогава аз и сестра ми Ивелина, която е челистка, бяхме деца, но нашите родители не пропускаха да ни вземат със себе си. 24-ти май ни напомня и на нашия дядо Христо, лека му пръст, който беше магистър по литература и държеше изключително много на правопис и естествено, при него имаше изобилие от литературни произведения, стотици книги и вестници. Държеше много на този ден. 24-ти май ни припомня за всичките наши прекрасни учители, които ни обогатиха и ни научиха на ценности и ни дадоха от тяхното знание през годините.

Признателни сме на нашите учители от Бургаското музикално училище - г-жа Пеева и г-жа Чомакова (пиано), г-жа Джагарова (виолончело), г-жа Туджарова (солфеж). Също така и на нашите педагози от Софийската музикална академия. В България имаме изключително компетентни музикални педагози, които дават абсолютно всичко от себе си, за да изградят "музиканта" в учениците си.

Научете повече за Росица и нейната сестра Ивелина: Български гласове огласят Нотинг Хил