Стефан Иванов: Не, нямам куче...
„Стихотворението е за късно узнатата любов, възхищение и благородна завист към кучетата на един дългогодишен любител на котки и патици“, споделя Стефан Иванов. Но може би, освен това, то е и копнеж по безметежността и невинността на живото същество, несъзнаващо себе си и при което „животът е вълна“ и не е „изблик на факти“.
Стефан Иванов (1986, София) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, магистър е по културология и докторант по естетика в същия университет. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво “ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката “ (2004), „Списъци “ (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. От 2003 година е публикувал многобройни журналистически и друг вид материали в десетки различни по вид медии. Снимка: Весела Кучева Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ Прочетете също какво Стефан Иванов казва за Лондон