Стихотворение от Андрю Мъртън и още три за врати, ключалки и брави, а всъщност за живота и любовта
Казах си всичко в заглавието. Онзи ден, докато се ровех из архивите на списание Но поезия, попаднах на стихотворението „Очакване“ от Палми Ранчев, което ми напомни за онези сънища от лавинообразни препятствия, в които човек натиска бравата на вратата, но вратата не се отваря, чупи се дръжката, ключовете не са в джоба, изведнъж се оказва, че и ключалка няма, появява се тунел, преграден с решетка и все така, докато сънят не открие хитър изход или не кривне в кошмар до предела на събуждането. Нека днес бъдем щедри на поезия! Предлагам ви съноподобен коктейл от този тип стихотворения с врати и дръжки.
Очакване
Натиснах бравата в кухнята – и вратата не се отвори. Десетки пъти беше се отваряла днес. И в предишните дни. А сега – не. Търпеливо зачаках. След като е започнало, какво друго неочаквано и неразрешимо ще последва. (Палми Ранчев)
В същото поетическо пространство се разполага и „Бележка“-та от стихосбирката „Неделимо число“ на Катерина Стойкова-Клемър.Бележка
Отчупената дръжка от чекмеджето е в чекмеджето. (Катерина Стойкова-Клемър)
Френският сюрреалист Робер Деснос пише стихотворението „1936“ и то започва така: Почукай на вратата - няма да ти отговорят. Почукай отново - няма да ти отворят. После разбивате вратата. В „Литературен свят“ можете да го прочетете цялото стихотворение на Робер Деснос в превод на Георги Ангелов. А какво става с ключовете на Андрю Мъртън?Андрю Мъртън (1944) е автор на стихосбирката „Доказателство, че сме произлезли от столове“. Живее в Ню Хампшир, САЩ и преподава творческо писане в местния университет (University of New Hampshire).
Илюстрация: Здравка Будинова Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.