Федя Филкова: Дано някой е засадил дърво до името на Силвия Плат
Федя Филкова споделя: „Това мое ранно стихотворение наистина се оказва свързано с Лондон. Когато дълго време след написването му прочетох в едно стихотворение на голямата Силвия Плат, че тя също сравнява мъзгата със сълзите на дървото, трепнах от вълнение. Литературоведите определят това като „типология на съзнанието“. Явно не случайно нейните стихове избрах за любими – и до днес. Лондон за мен е градът, приютил завинаги Силвия Плат. Дано някой е засадил дърво до името й.“
А бистрата мъзга напролет? Това са упорито критите сълзи.
Федя Филкова
Федя Филкова (1950, Ябланица) е поетеса и преводачка от немски език. Авторка на стихосбирките „Цветя с очите на жени“ (1982; 2004), „Нежен въздух“ (1986), „Рисунки в мрака“ (1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята твоя любов“ / „Второ сърце“ (2009), „Нищо тъмно“ (2014) и на сборника с разкази „Третата жена“ (2014). Превела е повече от двадесет книги с немскоезична поезия и проза. След демократичните промени през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат в сферата на външната политика, културен аташе в българското посолство във Виена (1992–1995) и в Берлин (2005–2008). Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 година. От 2006 г. организира „Поетичен Никулден“ – едно от ежегодните значими литературни събития; от 2012 г. Федя Филкова връчва годишната награда за нова българска поезия „Николай Кънчев“. Живее в София.
Илюстрация: Мариян Ценов Портретна снимка: Яница Радева Материала подготви Петя Хайнрих
Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ