Богоявление в Лондон
Седях мълчаливо на това място. Отидохме на църква, защото на обявата пишеше, че ще има музика от Менделсон, Елгар и други композитори. Помислихме си, че става дума за концерт в чест на Богоявление (Epiphany). В Англия това е краят на коледните празници, затова ни се искаше да послушаме за последно коледна музика в най-старата църква в Лондон. Искахме също да видим как изглежда църквата, в която бяха снимали известния филм "Четири сватби и едно погребение". Когато влязохме, се оказа, че музиката, за която бяхме дошли, е част от църковната служба за Богоявление.
Помислих си, че сигурно изглеждам като дете, което са изоставили в гората. Бях в непозната среда. Добре, че не бях сам. Около мен хората заемаха местата си от двете страни на олтара. Бях обграден от голи каменни стени на сиви петна и дълги пейки. Нагоре се виждаха арките на два етажа, от които приглушена светлина се спускаше към средната част (кораба) на църквата и се сливаше със светлината от високи свещници пред пейките. Барелефи на непознати мъж и жена ме гледаха от отсрещната стена. Заради помпозния стил на дрехите им, те ми приличаха на испанската кралица Изабела и писателя Сервантес. Сякаш седях в машина на времето, която ме отнасяше в различни епохи.
Изведнъж зазвуча орган и пред нас се появи процесия от трима стари свещеници, облечени в дълги златни роби. След тях вървяха шестима мъже и жени в бяло със свещи, дебели книги и тамян. Запя хор от двадесет млади хористи. Каменната църква пое силните им гласове и ги извиси нагоре. Неволно погледнах към тавана.
Тази вечер заедно с останалите шестдесетимата други посетители на църквата присъствах на спектакъл. Имаше тържествена музика, действие, в което свещениците и помощниците се редуваха да четат от амвона, и хор, към който всички се присъединявахме от време на време, ставайки прави. Не разбирах какво се случва пред очите ми, но величествената атмосфера, която постепенно изпълни църквата, ме завладя. Когато в края единият от свещениците говори с хубав глас и дикция за чудеса, Кана, Израел и Спасителя, се улових, че макар да не познавам всички стари думи, слушах убеден, че историята, която чувах, е истина.
Преди да напусна църквата St Bartholomew the Great се огледах за Хю Грант, който изпълняваше главната роля във филма "Четири сватби и едно погребение". Искаше ми се да изпия една бира с него в съседния пъб. Бях ожаднял от пеене на вълнуващи химни по време на тазгодишната служба за Богоявление.
Богоявление (на английски the Epiphany) е денят, известен във Великобритания като the Twelfth Night (Дванайсета нощ), тъй като е 12-тата поредна нощ след Рождество Христово.
На този ден се махат коледните украси от къщите и офисите, пие се wassail – горещ ябълков сайдър и се гонят злите духове, за да има добра реколта през есента. По традиция този ритуал се провежда до театъра на Шекспир на южния бряг на река Темза.
През 1602 г. известният английски драматург William Shakespeare (Уилям Шекспир) написал комедията The Twelfth Night (Дванайсета нощ), за да отбележи края на коледните празници, като в пиесата не се говори за ритуали.
