Братанците са царе на избягване на конфликти
От 15 години работя в Лондон и все още се уча как да не се конфронтирам с колегите си. Става дума за характера ми, но и за българската култура, с която съм израсъл. За разлика от българите, британците са царе на избягване на конфликтите. Ще споделя някои мои наблюдения. Ще ми бъде интересно да науча вашите.
Ето какво открих:
- За разлика от българите, които директно показват положителни и отрицателни емоции, британците са умерени: Умереността цели избягване на конфронтация. В Лондон се работи и живее с хора с различна култура, от различни класи, религия и етноси. И повечето хора са горди с това, което са, или ако не горди, поне се чувстват добре. За да живеят всички заедно, от детската градина и училище хората са учени да приемат различията в обществото като нещо естествено и да живеят заедно. Това е част от британското възпитание. Както всички ни учат да не плюем по улиците, така можем да бъдем научени да приемаме различията спокойно, а не непременно като опасности или нещо, което изисква шумна нинджа реакция.
- В Лондон научих, че няма нужда да сте агресивни, а последователни и любезни, за да решите проблем: При всяко пътуване в България откривам колко много агресия има по улиците и в поведението на хората. Или преди го е нямало това, или не ми е правило впечатление. Откривам, че ставаме агресивни, ако има проблем, мислейки си, че това ще ни помогне. Ако обаче в Англия сте агресивни, това създава проблем. Питайте родителите, които удрят децата си, или шофьорите, които не спазват ограниченията на скоростта, защото са “над закона”. Съпругата ми (която също е българка) се удивлява на търпението ми по телефона, когато моля за съдействие от британските бизнеси. Когато сте любезни, хората имат по-голяма мотивация да се опитат да намерят решение на проблема ви, както и шанс да се справят, ако досега не са имали подобен случай като вашия.
- Британците не са директни, когато искат да ви откажат нещо или да покажат, че не са съгласни с вас. Това обърква чужденците, които са свикнали да им казват всичко ясно, като българите. Най-добре е да слушате и да се консултирате с друг британец, когато не сте сигурни какво имат предвид колегата и шефът ви, които не ви отговарят, както очаквате. Вероятно мълчанието им или липсата на резултат означават, че не харесват идеята ви. От друга стана, хубавото е, че никога никой не ми е казал в офиса, че съм идиот или не споменава в трудните разговори това, че съм българин.
- Братанците са по-оптимистични от българите и имат по-голямо доверие един на друг. Хората усещат, когато някой им няма доверие, те го виждат по лицето и в поведението. Затова ако покажете на някои почтен британец, че му нямате доверие, това може да доведе до объркване, сякаш в стаята е дошъл неочаквано динозавър.
- Британците се взимат по-малко сериозно от българите и използват шеги, когато говорят за проблеми и търсят решения. Хуморът във Великобритания се смята за най-ефективното средство за решаване на проблеми. Опитайте да се шегувате – особено със себе си, ако можете - и да се усмихвате. Това ще направи обстановката по-лека и ще спомогне за намиране на решение.
Човек се учи цял живот. Живеенето в чужбина изисква да се учим на много нови неща.
Автор: Бойко Боев
* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
