Британските политически партии
Този текст е част от поредицата на bulgariansinlondon.com "Британия Факти".
Британските ми колеги обикновено не говорят за политика. Затова ми трябваше време да разбера как работи политическата система в тази страна. Макар да има политически партии и в България, и Обединеното кралство, политическите системи са различни, затова опитът ми, придобит от България, не беше достатъчен, за да мога да следя британската политика. Сега ще разкажа за наблюденията си.
Британската политическа система е двупартийна, защото обикновено представителите на двете най-големи партии - консервативната и лейбъристката - заемат повече от 85% от местата в Камарата на общините, долната камара на парламента на Обединеното кралство и една от тях сформира правителството.
Двуполюсният модел е част от разбиране за политика на британците. В миналото делението е било между поддръжниците на краля и тези на парламента, а впоследствие за тези които са за управляващите и тези срещу тях, тоест идейните разбирания не са основни.
Лидерът на опозицията има титла Leader of Her Majesty’s Opposition (Лидер на опозицията на Нейно Величество) и съставя по обичай от 19-ти век алтернативно правителство (кабинет в сянка) от партията, която е в опозиция. Затова всеки министър си има министър в сянка от опозицията. По медиите дават мнението и на двамата.
За разлика от други държави, двете големи британски партии не се стремят да представляват определена част от обществото или идеологии, а да спечелят изборите и да сформират работеща еднопартийни правителство или коалиция с третата партия, либералнодемократическата.
Таблицата представя разликите между трите най-големи партии. Има и други партии в британския парламент, но фокусът сега е върху трите най-големи.
| Консерватори | Лейбъристи | Либерал-демократи | |
| Възгледи | В дясно от центъра, за минимална намеса на държавата в икономиката, за Брекзит, за намаляване на имиграцията, намаляване на данъците, включително на богатите, за силна отбрана и полиция | В ляво от центъра, за защита на социално слаботе хора, за нов референдум за Брекзит, за имиграцията като важна част от британската икономика, за по-голяма намеса на държавата в икономиката, повече социални услуги и по-високи данъци за богатите | Центристка,за по-голяма интеграция с ЕС и екология от другите партии, срещу Брекзит, за свободно движение и работа на гражданите в ЕС, за повече местната власт, реформи в образованието, лична свобода и социална справедливост |
| Традиционни гласободаватели | По-богатите, но и много от бедните британци | Работническата класа и част от средната класа | Всички класи, но най-вече средната класа |
| Донори |
Най-вече бизнеса |
Преди най-вече от профсъюците, сега и от бизнеса |
Много по-бедна от другите две партии |
За разлика от България, чиито политици се избират на пропорционална основа от списъците на избирателите на партиите, британските депутати (МРs) се избират като представители на един район, известен като constituency, и посредством избирателна система на обикновеното мнозинство (“first-past-the-post”). Това означава, че кандидатът, който получи най-много гласове, става член на Парламента и представлява всеки от избирателния му район като техен МР.
Често се казва, че британските депутати имат три гласа – с първия те представляват партията си, с втория техните избиратели, а с третия своята собствена съвест.
Всяка парламентарна група в Камарата на Общините има отговорник, който следи народните представили да присъстват на гласуванията и подкрепят своята партия. Отговорниците се наричат “whips” (“whip” означава “камшик”, “бич”). Те не би следвало да казват на народните представители как да гласуват, но тъй като стоят на входовете на местата за гласуване, могат да следят кой как гласува.
В някои случаи депутатите следват своята съвест и гласуват срещу своята собствена партия. Бившият лидер на лейбъристката партия, Джеръми Корбин е известен с това, че многократно е отказвал да се съобразява с позицията на своята партия.
По някои въпроси, като например, гей браковете, абортите или така нареченото “асистирано самоубийство” (assisted dying) депутатите имат възможност да гласуват свободно и по съвест.
В своите избирателни райони народните представители рядко се съобразяват с позициите на дадена партия. Повечето народни представители смятат, че могат самостоятелно да представляват всички свои избиратели, без да правят разграничения поради страх.
Всеки човек да си уговори среща с народен представител в приемното му време в местната му приемна (constituency surgery). Единственото изискване е адресът на човека да попада в избирателния район на народния представител.
Всеки човек може да разбере кой е неговият народен представител от сайта на британския парламент. Всеки народен представител има своя страница, включваща информация как може да се свържете с него или нея, както и адресите на техните местни приемни. В селските райони, където населението живее в отдалечени едно от друго села и градове, народният представител сам посещава редовно лично своите избиратели.
Обикновено местните приемни на депутатите се помещават в църкви, обществени центрове или подобни, за да може всеки да има достъп до тях. Понякога офисите на народните представители се използват като техни приемни.
Хората се обръщат редовно за съдействие от местните си представители. Те не се произнасят като съдии по даден казус, а представляват гласоподавателите си като пишат писма в подкрепа до съответните институии. Последните се задействат когато имат писмо от депутат. Моят опит в това отношение е положителен. Малко след като писах, получих отговор от моя MP, който бързо ми каза какво може да направи за мен.
Всеки може да научи как неговият народен представител гласува по отделни въпроси на сайта TheyWorkforYou, както и да придобиете опит като работите с тях от сайта https://w4mp.org.
Накрая, макар гласуването във Великобритания да е доброволно, регистрацията за вписване в изборния регистър е задължителна. Тя отнема 5 минути и се прави с личния Национален осигурителен номер (National Insurance Number) на този сайт: www.registertovote.service.gov.uk. Тези, които не са се вписали в изборния регистър, могат да бъдат глобени.
Автор: Бойко Боев
Снимка на българска политическа акция пред британския парламент: Павел Гоневски
