Впечатления от британските медии

Този текст е част от поредицата на bulgariansinlondon.com "Британия Факти".

Някога баща ми и дядо ми слушаха тайно българските новини на Би Би Си и ме бяха инструктирали да не разказвам на децата за това. Макар и излъчвано от Лондон, БиБиСи разкриваше тайните, които българските медии имаха задача да пазят. 

В края на новините на български език водещият съобщаваше адреса на редакцията на БиБиСи, с която слушателите можеха да се свържат. След години видях на живо Буш Хаус, чието име бях запомнил от адреса. Заради спомена за семейната и политическа тайна тази сграда на БиБиСи излъчва магическа сила всеки път, когато днес преминавам покрай нея на Странд. (Днес тя е част от King’s College) 

Медиите в България и Великобритания продължават да са много различни, затова който може, е добре да следи и двете. За да помогна, споделям своя опит: 

Вестници и списанията 

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление след като се преместих в Англия, беше сутрешната доставка по домовете на ежедневниците (тя се нарича paper round и e организирана от кварталните продавачи на вестници и списания – newsagents). Удивлявах се, че има толкова различни видове вестници – дневни и неделни, и че ги доставят по домовете още преди да са се събудили хората. 

Ако трябва да чакам на английските гари, се забавлявам като гледам кой какъв вестник си купува. Популярните вестници като The Sun, The Daily Mail, The Daily Express са с големи заглавия, малко думи и повече снимки. Те се фокусират върху скандали, но дават и добра представа за темите, които вълнуват британците. 

Макар и не толкова популярни като горните таблоиди, във Великобритания има много на брой вестници и списания с много задълбочени анализи и разследвания: The Times насочен към бизнеса, The Guardian и Observer – умни и социално ангажирани, The Daily Telegraph и Sunday Telegraph - старомодни и консервативни, The Financial Times – насочен към Европа и света, затова и напоследък мой любим.  

Нито един национален британски вестник не е партиен и не се финансира от правителството.  Съществува практика преди изборите националните вестници да заявят коя партия подкрепя и обикновено те се съобразяват с това коя партия читателите им подкрепят. 

Британската преса – известна като Флийт стрийт, по името на улицата, в която в миналото са били редакциите на вестниците (на снимката) – продължава да е много влиятелна. Разследванията и интервютата с политици (в това число с международни като неотдавнашното интервю по БиБиСи с българския министър председател) онагледява защо наричат британските медии четвъртата власт. 

Онлайн медиите 

Има разлика и между онлайн медиите в България и Великобритания. Макар че всички британски вестници имат онлайн издание, достъпът до сайтовете на много от тях е платен, тоест читателите плащат за качествено съдържание. Това разбира се създава разделение между достъпа до информацията, която имат тези, които си купуват вестници или имат достъп до сайтовете им, и тези които разчитат на безплатно разпространяващите се вестници и списания в метрото или на безплатните сайтове. 

Решение за различния достъп на хората до качествена и актуална информация предоставят обществените медии – във Великобритания това е БиБиСи. 

БиБиСи 

И БиБиСи, и БНР и БНТ са обществени медии, но горе-долу там свършват общите черти. Би Би Си се издържа главно от такса, плащана от всички домакинства във Великобритания. Таксата гарантира независимостта от правителството, тоест да не се налага генералният директор да обещава всяка година лоялност на правителството в замяна на финансиране (както става в България). Този начин на финансиране премахва нуждата от реклами – по радиото и по телевизията на БиБиСи няма реклами.  

Много британци не харесват плащането на таксата, която е към 150 паунда годишно, но аз съм доволен от това, което получавам. Това не са само качествени предавания, но технологични възможности като достъп до видео платформа (iPlayer) с архивни предавания, серии и филми, както и аудио платформа (BBC Sound) с радио предавания и подкасти. Отделно, от сайта на БиБиСи, който е един от най-посещаваните в света, освен новини получавам готварски рецепти, квартални новини и факт-чекс (проверка за истинността на твърдения на политици или слухове за ваксини, войни, икономиката).  

Мнозинството от британците днес вярват на новите на БиБиСи. (На снимката е нюзрумът на БиБиСи)

Медийните правила 

Често възникват скандали с медиите. Това се дължи на факта, че една медия разследва друга медия за нарушаване на медийни правила – нещо което не си спомням да съм виждал в България. Освен това с това дали британските медии спазват професионалните си правила се занимават различни медийни регулатори и съда. 

Една от интересните рубрики във вестниците и по БиБиСи са с оплаквания на читатели или зрители. Те са добра възможност за получаване на медийна грамотност, тъй като в тях се обясняват правилата и обяснение защо дадена история е представена по този начин, а не по-друг. Веднъж подадох оплакване в Би Би Си за представяне на българска връзка в история и получих отговор след няколко дни, както беше обявено на интернет страницата за оплаквания. 

Чужди филми и музика 

Последно, за разлика от други държави, в които съм живял, британските медии рядко споделят новини и предавания на чужди медии и агенции. Това може да са обясни с огромния британски медиен пазар с доходи от над 70 милиарда паунда годишно, както и факта, че британските медии имат свои кореспонденти по света.  

Също, с изключение на специализирани радиопредавания чужда музика не звуци по радиото, а чужди филми (разбирай които не са британски или американски) се излъчват по телевизията много рядко. Чужди филми и сериали има обаче на платформата на Channel 4, където миналата година беше представен български сериал “Дяволското гърло” – първият български сериал пред британска публика. 

Автор: Бойко Боев

Снимки: Бойко Боев и Stephen Richards under Creative Commons Licence.