Какво е Magna Carta (Великата харта на свободите)?

Парламентарната история на Англия започва по времето на William I (Уилям Завоевателя), който през 1066 г. съставя съвет от феодали и представители на висшия духовен клир с правомощия да дава мнение по законопроектите. Този съвет постепенно разширил влиянието си и принудил King John да приеме Magna Carta ("Голямата харта"), първата писмена конституция, гарантираща правата на гражданите.

Magna Carta е подписана на 15 юни 1215 г. на поляната в Runnymede между замъка Windsor и реката Темза в Surrey (на 30 км западно от Лондон). Тя представлява договор между краля и тогавашния елит от аристократи и религиозен клир с цел прекратяване на политическата вражда помежду им.

И двете страни направили компромиси, които изразили писмено и приели, че ще се водят от тях. Дори кралят, който дотогава има абсолютна власт, приема, че Хартата е над него. Така се установява един от основните принципи на управление днес, който обявява абсолютната власт на закона над всички, включително над управляващите. Това е най-голямото постижение на Хартата.

Ето някои от основните разпоредби на Хартата:

"Никой управител отсега нататък няма да подвежда никого под съд само по свое собствено обвинение, без за това да се привлекат надлежни свидетели" (член 38).

"Никой свободен човек няма да бъде задържан или затварят, или лишаван от имот, или поставян извън закона, или разоряван по какъвто и да е начин, нито пък Ние ще тръгнем срещу него или ще изпратим други срещу него освен по законна присъда по негови равнопоставени или по закона на страната" (член 39).

"На никого Ние няма да продаваме, на никого няма да отказваме или да отлагаме право на правосъдие" (член 40).

Други любопитни неща:

Оригиналният текст на Хартата е на латински.

King John не подписва Хартата, а слага кралски печат върху нея.

Хартата гарантира свободите на The City of London (член 13), както и признава, че лондонските мерки за вино, бирата (ale) и за зърно стават универсални за страната.

Хартата гарантира свободата на движение на търговците (член 41) и на всеки, който иска да напусне или се върне в Англия (член 42).

Друго важно достижение на Хартата е, че гарантира, че данъците няма да бъдат налагани от краля без съгласие от съвета на феодалите и църковния клир.

Снимка: CircaSassy under Creative Commons Licence