Правила на поведение в английските пъбове

Представяме накратко, в две части, главата Pub-Talk от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox. Първата част е за поведението в пъбовете, а втората - за разговорите в тях.

Над три-четвърти от пълнолетните англичани ходят на пъб. Става дума за хора на всякаква възраст, от всяка класа, образование и професия. Не е възможно да се опознае английското поведение, смята Kate Fox, ако човек не прекарва много време в пъба.

Kate Fox формулира следните правила, които следват англичаните в пъбовете:

Общителност

Пъбовете са място за общуване. Те са едно от малкото места в Англия, където е прието хората да започнат разговор с напълно непознати. На бара в пъба личното пространство и резервираността изчезват.

Неслучайно в английските пъбове няма сервитьор. Поръчването директно от бара е възможност за “случайно” общуване с други посетители, което е важно за резервираните и въздържани англичани.

Освен до бара, другите места, където личната територия е ограничена, са пространствата около масата за билярд и мишената за дартс (стрелички, които се мятат по мишена).

Незабележимата опашка

Британският хуморист от унгарски произход George Mikes казва: “Англичанинът, дори когато е сам, сформира чинно опашка.” Барът на пъба е единственото място, където видимо англичаните не сформират опашка. Обаче опашка съществува и на това място. Опашката пред бара е невидима. Всеки англичанин знае след кого е. Добрите английски бармани (синоним на “barman” е “publican”), също.

Пантомимата

В Англия не е прието да се подвиква на барманите и да се удря по бара, когато се търси тяхното внимание. Англичаните си служат с жестове за това. Например, ако искат още една бира, подвигат леко празната си чашата или я накланят. Жестът обаче не привлича вниманието на околните. Размахването на банкноти е неприемливо.

Правилото за пантомимно общуване с бармана има изключение: редовните клиенти на пъба, които познават барманите, могат да им подвикнат. Всъщност, това е начин да познаете кои са редовни клиенти.

Моля и благодаря

Англичаните се редуват при поръчването и плащането на напитките на бара (round-buying). Това е за облекчаване на работата на бармана.

Бирата се поръчва кратко: “A pint of [името на бирата], please”. Или “Half [името на бирата], please.” Please е много важно. Пропускането му е равносилно на престъпление. (Това правило не се отнася само до пъбовете, а и в магазините, ресторантите, влаковете и т.н. – англичаните много държат на учтивостта). Учтивостта е взаимна – англичаните бармани отговорят с please. Например, “That’ll be four pounds fifty, then, please.” На това обикновено се отговаря с Thank you или Cheers. Общото правило е всяка поръчка да завършва с “please” и всяко обслужване да завършва с “thank you”.

Макар че английското общество е с изключително развито класово съзнание, любезността към персонала е задължителна и на липсата на любезност се гледа лошо.

Черпенето на бармана

В английските пъбове не се оставя бакшиш. Но е нормално, вместо това, да бъде предложено на бармана питие. Етикетът изисква в края на поръчката да се каже “And one for yourself?” или “And will you have one yourself?”. Предложението трябва да е изказано като въпрос, а не като заповед.

Kate Fox е забелязала, че англичаните избягват думата “buy” (купувам), както, например, в черпенето на бармана. Вместо да кажат на хората, с които са “Can I buy you a drink?” (“Мога ли да ви купя питие?”) – което е правилно само по себе си – казват “Can I get you a drink?” (“Мога ли да ти взема питие?”). Според антроположката, англичаните предпочитат да не се обръща внимание на факта, че става дума за плащане и пари.

Ако приеме да бъде почерпен, барманът ще ви вдигне чашата за наздраве. Това се дължи на факта, че почерпката, за разлика от бакшиша, е вид равностойно третиране и включване на бармана в кръга на компанията ви.

Следва продължение. В него ще представим как си говорят англичаните в пъбовете.

Прочетете също главата Езикът на класите от книгата на Kate Fox Watching the English.