Екатерина Григорова: Любовната история на Рада Поповска

Източна Англия. Едно стопанство... повече няма да издавам.

Екатерина Григорова донася от посещението си във Великобритания шепа чудесни стихотворения, едно от които с радост споделя днес с читателите на сайта „Разходки из Лондон“. Ето какво разказва тя: „Онова, с което си тръгнах, в крайна сметка бе любовта, която яде географски, исторически и морални граници, както е в стихотворението за Рада Поповска. Дали тя съществува? Що за въпрос? Разбира се, че любовта съществува, но вие сигурно имахте наум Рада, която може да е реално лице, а може и да не е. Работата е там, че като действителна героиня в голямата тема за раздялата, тази необикновена българка, отгледала любовното си чувство в изгнание, може лесно да бъде погълната или заменена от други подобни на нея, но това, за което аз тайно мечтая, е тя все пак да бъде запомнена.“

 

    Любовната история на Рада Поповска Източна Англия. Едно стопанство с одъртели кокошки, прилича на нашенско. Път, мокри ботуши и малко роса на снимките. Дървени складове, части за трактор, две пердета, които святкат изцъклено. Не, не харесвам тази идилия. Първо кокошките. Тези птици ме стряскат. Могат да те стъпчат в съня, докато потреперваш. От гумените ботуши ми се повдига – носила съм такива навремето. Мръсните складове са идеално скривалище, но отпред има кучета, а железата за трактора са много далече. Пердетата пъдят като ръце. „Аз не искам нищо сега.“ Може само котлона и кафеварката. Докато я чакаме, слушам любовната история на Рада Поповска. Тя се родила в Костурско. Бисерът на селото я наричали. С Ване Балин се влюбили и нищо. Нищо, защото били братовчеди. „Дявол да го вземе, в това село всички сте били братовчеди!“ „Попът не даваше, сърце мое.“ Той умрял от инфаркт в градината си в Австралия. Казала й го наскоро сестра й, също на осемдесет – македонка, преселена в Бостон. Ване все повтарял, че има болка в сърцето. „Рада ми е на сърцето“, казвал. „Рада ми е болката.“ Бисерът на селото плаче пред мен. Аз си изглеждам нормално. Някак си схващам, че не му е отворила вратата. Гледали се през оградата цяла нощ. Рада с двете починали деца и красивият австралиец си държали ръцете. Екатерина Григорова

Екатерина Григорова (1975, Добринище) e преподавател по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература и култура. Дебютната й стихосбирка „Фарадеев кафез“ (Жанет 45, 2012) бе номинирана и удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, 2013. Втората й стихосбирка „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014), високо оценена от критиката, бе номинирана за две престижни награди през същата година – годишната награда „Иван Николов“ и наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“.

Снимка: Весела Кучева Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Прочетете също впечатленията за Лондон на Екатерина Григорова: Една среща в Лондон.

‪Освен на този сайт, всеки ден споделяме истории за Лондон и българите в Лондон във фейсбук групата ни Разходки из Лондон. Специални новини за групата ни за разходки, както и за събития в Лондон споделяме чрез Бюлетин. Може да ни следвате също в Twitter @walklikeahuman и в Instagram @London4Bulgarians.

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.