Севдалин Генов: Фрагменти от Кенууд Хаус

Вживях се в едно имение – Кенууд Хаус. И моите стъпки отекваха в преливащите един в друг салони. И моите следи шумоляха в листата на парка...

И на мен ми е симпатичен онзи кралски печатар Джон Уил, който преди 400 години е построил къщура в гората. Столетие по-късно оранжерията прелива в английски парк с безкрайни поляни, обсипани с цветята на всички сезони и омаяни от цъфтежа на магнолиите. В небрежността, в естествения природен вид се крие дискретният дизайн на ландшафтното изкуство.

И аз се вглеждам в портрета на граф Менсфилд, възложил през 1754 г. на Робърт Адам пълна реконструкция и превърнал Кенууд Хаус от къща, през вила и резиденция, в дворец – шедьовър на ранния класицизъм и образец на интериорното изкуство от средата на 18 век.

През големите стъклени витрини на двореца сериозните мъже от каменните портрети и изящните дами от платната с любопитство гледат навън, сред дърветата, към скулптурните композиции на Хенри Мур, Барбара Хепуърт, Еужен Додене – дръзко, но и логично вписани в пейзажа на вечния парк.

Всеки интериор е и екстериор (и обратно, разбира се: вътре-вън-вътре-вън), докато заставам на прага и насочвам поглед от вечно търкалящите се по затревения хълм деца към трапезарията

... с „Момиче с китара“ на Вермеер, „Портрет на Питер ван ден Броке“ на Халс, автопортрета на Рембранд и няколко отлични платна на Ван Дайк.

... или към зелената стая с колекцията портрети на жени и деца, сътворени от Ромни, Рейнолдс и Гейнсбъро... Странна е тази сбирка от 63 прелестни картини на Лорд Айви от пивовар от фамилията Гинес – увлечен бил по холандските и фламандски живописци от 17 в. и техните британски последователи и основно колекционирал портрети на дами и деца. Когато през 1925 г. славата на Кенууд Хаус запада, той купил имението и го спасил от събаряне. После стегнал сградата, вградил колекцията и дори не поживял тук, но написал завещание, с което дарява всичко на хората и умрял.

Кенууд Хаус има прекрасна библиотека, в която мога да извадя книга и да почета, седнал на кресло до камината. Има и музикален салон, в който имах късмета да чуя трепетната арфа и кристалния звук на  клавесина.

Оживено е около мен в Кенууд Хаус – пътешественици, любители на изкуството, реставратори, музиканти и меломани, билкари, събиращи платнени торбички с чай, градинари, подстригващи 400 годишната морава, пчелари и сладкари над тенджерите със сладко от малини...

И ако някои от имената англичаните ги изписват или произнасят по друг начин – от това споменът не се променя, нали?!

И аз бях тук и аз  си хапнах от медеца:

                                                                       ... Севдалин Генов

Имението Кенууд, илюстрация от Робърт и Джеймс Адам, 1764 г.

Прочетете също „Стихотворение поклон“ от Севдалин Генов.