Саут Даунс Уей: два дни рожден ден сред английската природа

Докато сме отново в локдаун, споделям снимки от двудневната ми разходката в средата на октомври по South Downs Way, където научих какво е да си на туристически поход (hike) в Англия. 

South Downs Way е път за туристически походи - на горната карта; той е както за пешеходци, затова на английски се казва footpath, така и за ездачи – bridleway.

Започва от град Ийстборн в графство Източен Съсъкс и завършва в Уинчестър в графство Хампшър и е с дължина 160 км. По пътя вървят туристи от 1972 г., когато е открит. Вървяли ли сте по толкова дълъг маршрут в България?

South Downs Way популярен за hiking/rambling – туристически походи, при които човек преспива или у дома, или на хотел или пансион. (За разлика от hiking и rambling, backpacking са походи, при които туристите преспиват в палатки; например, има много такива в Шотландия).

Поводът за пътуването беше 50-тият рожден ден на моя приятелка англичанка, която предложи на приятелите си да отпразнуваме рождения й ден като извървим заедно 50 км за два дни.

Разходката ни започна рано сутринта от Ийстборн. През втората половина на 19-ти век 7-мият херцог на Девъншър решава да построи върху земите си морски “курорт за джентълмени от джентълмени” – така се появява Ийстборн. Курортният град е изграден за около 30 г. – горе-долу колкото време отне за изграждането на съвременните курорти по българското черноморие – и успява да привлече богатите британци.

Сградите продължават да впечатляват 150 г. по-късно, а продавач на риба и картофи ми каза, че изминалото лято е бил най-силният му сезон от години, тъй като много англичани са били на почивка в Англия заради пандемията.

Първата цел на разходката ни е да стигнем до Beachy Head – бели скали покрай морето (cliff-tops).

От едната страна ни страна е водата, кораби в далечината и зад тях трябва да е някъде Франция, а от другата ни - пасища и вълнообразни поля.

Макар да се разминаваме с други туристи, а над главите ни да прелита ретро самолет (военен изтребител Спитфайър), усещам, че Beachy Head е чудесно за самовглъбяване.  Дали това не е една от причините мястото да е много популярно за самоубийства?

Следващата ни цел са седем хълма, известни като седемте сестри  (Seven Sisters), и популярни заради гледките. Мястото е защитено, владее се от National Trust (организацията, управляваща културното наследство в страната) и строителството е забранено. Няма кафенета, барчета и ресторанти по хълмовете. Няма вили, хотели и бутафорни исторически възстановки. 

Харесва ми, че South Downs Way се използва за образоване: видяхме групи ученици, които рисуваха на открито, а моята позната ни разказа, че са я водили от лондонското й училище в South Downs Way на обучение по география.

Дори туристите има какво да научат от таблата с картинки за животни, растения и миналото. Нямах късмет да видя зайци, лисици и язовци (badgers). На няколко места видяхме овце. Те са наистина красиви на фона на зелените хълмове. 

Дори видях как овчар управляваше стадото си, шофирайки бъги. 

Знаете ли, че англичаните, макар да си падат по хълмове с овце, са открили, че овцете допринасят за ерозията? В районите, през които минава South Downs Way, е имало много овце в миналото. Сега те са по-малко, тъй като слоят пръст е изтънял значително. (За вредите от овцете може да прочетете тук.) 

Следващата цел беше Chuckmere Valley - долина на реката Чъкмиър. Там се наслаждавахме на нейния меандър (извивките на реката под формата на подкова, преди да се влее в морето).

Пътят беше разнообразен, следвайки маркировката (signposting), минахме и през горски местности (woodlands).

Навсякъде пътят беше чист. Виждали ли сте на друго място безплатните торби за боклук и телефони за връзка с организацията, поддържаща туристическия път, която е готова да действа при нужда?

Спряхме да пием по бира в Алфристън - типично английско село. Както в повечето английски села, жителите на Алфристън са богати. (За разликите между българските и английски сега сме писали тук)

На местния мегдан има табло, подобно на таблата с некролози в българските села. На таблото в Алфристън има бизнес обяви.  

George Inn, кръчмата на село Алфристън, е от края на 14-ти век. За добиване на представа, точно по това време, през 1393 г., войските на Баязид I завладяват Търново. Значи, когато тази сграда е била открита, в Търново са се водили битки.

Докато вървяхме, пресичахме земите на фермери. Техните снимки и контакти показваха кога влизаме в земите им.

На няколко места минахме през врати, поставени, за да не могат животните да преминават от едно имение в друго, като тази на снимката долу.

Англичаните казват kissing gate (врата за целуване) на този тип врата, която се допира до двата края и позволява само един човек да мине. Романтичната представа е продиктувана, че тя дава възможност на мъж да открадне целувка от минаващата след него жена.   

Романтиците в миналото са пишели поезия, а днес се возят на парапланери.

През нощта бяхме в удобен, чист и предлагащ вечеря и закуска пансион, в който нощувката на човек беше около 25 паунда. На сутринта отидохме в друго старо английско село - Rodmell. 

В тази къща в село Родмел е живяла известната английска писателка Вирджиния Улф.

Вирджиния Улф се самоубива, удавяйки се в местната река Ouse.

През деня само вървяхме. Гледките, които се откриваха, бяха просторни.

Видяхме много mamils - това е съкращение за мъже на средна възраст в ликра ("middle-aged man in lycra" ) - тоест в екипировка за колоездене.

Имаше и ездачи. South Downs Way е път, както за пешеходци, така и за ездачи, както отбелязахме по-горе. Спомняте ли си английската дума за път за ездачи?

Пейзажите без хора са идилични. Ето три такива - първият е с къща в полето.

Вторият с овца.

Третият - с вятърна мелница.

Разходката ни свърши в Хaсок (Hassock), откъдето взехме влака за Лондон. 

За два дни извървяхме общо 60 км, което значи, че в една година отпразнувахме и 50-тия, и 60-тия рожден ден на английската приятелка. Вие как бихте празнували или празнувахте 50-тия си рожден ден?

Автор на текста и снимките: Бойко Боев