До морето на Рамсгейт

Лондон е близо до морето, затова отидохме до Рамсгейт.  

Макар и за по-малко от ден в Рамсгейт, тук имахме усещане, че сме на почивка. Още в началото на разходката това усещане създадоха вилите, в които през 19-ти век аристократите са прекарвали летните месеци.  

Вгледайте се в една от вилите. Вижте колко много прозорци има тя. Понеже къщата е за летуване, тя трябва да улавя слънцето от всички страни. Също, обърнете внимание на елегантната фасадата! Дървените и гипсови украси по нея, както и червените тухли, доставени отдалеч (червените тухли са от северна Англия) и кръглият отвор за входа - всичко това е струвало допълнително пари, но без него къщата нямаше да изглежда като лятна вила. 

Нищо не знаехме за Oddfellow Club. Обаче видът на надписа ни накара да погледнем в интернет какъв е този клуб. Така научихме, че Oddfellow клубове се създават в цяла Англия в началото 19-ти век. Те са били подобни на клубовете за аристократи, но членовете са били занаятчии и търговци. Oddfellow Clubs са играели ролята на професионални организации и пенсионни фондове. Днес в сградата в Рамсгейт има пъб, а Oddfellow Clubs продължават да съществуват в Англия. 

Някой поет може да се замисли за съдбата на тези стари дивани, които красят като два лъва входа на Oddfellow Club - сигурно съдбата им е била интересна! Старите мебели независимо, дали са скъпи или не, намират ценители в Англия. Дори познаваме вносители на стари мебели от училища в България.  

Дали защото обърнахме внимание на старите мебели, попаднахме на магазин за стари и нови мебели в Рамсгейт. Очаровани сме от украсата на витрината. Вижте как съвременните собственици са акцентирали с избора на боя върху декорацията на витрината. Този стар магазин продължава да е красив, защото първоначалните и сегашните му собственици имат сходни естетически ценности.

Този магазин за мебели от Дания показва, че днешните жители на Рамсгейт се вълнуват не само от английски мебели, а от стилните неща от целия свят, като съвременния скандинавски дизайн. 

Тази висока сграда в Рамсгейт изпрати мислите ни в континентална Европа. Представяме си как първоначалните собственици са искали къщата им в Рамсгейт да прилича на къщите в Белгия, Франция или Холандия от това време. Какъв ли бизнес са имали първоначалните собственици на къщата? Предполагаме, че са били търговци, които са пътували в чужди страни. Нали и в някогашен Русе търговците са искали къщите им да са като тези във Виена. 

В английските крайморски градове прясна риба се продава до морето. Магазините са непретенциозни, но пък има чар да отидеш до рибарите, за да си купиш прясна риба. Другото нещо, което ни прави впечатление, е, че семейството на собствениците на този магазин се занимава с продажба на риба от 1887 година. Изчислете колко поколения са това! 

Това е стар влекач, който открихме на марината на Рамсгейт. На табелка до нея е разказано, че корабът е потънал през 1954 година, обаче днешни доброволци са го извадили от морето и го възстановяват. Това е хоби. Много  биха го намерили за странно, но ние сме впечатлени от хората, които в свободното си време са организирали изваждане на потънал кораб, събрали са пари за това и работят по неговата реставрация.  

Отидохме да видим тази църква в Рамсгейт, защото е направена от архитекта на сградата на Парламента в Лондон и на Биг Бен Аугъстъс Пюджин (Augustus Pugin). Това е църквата на Свети Августин. В края на 6-ти век Августин идва в Англия, пратен от папата, на мисия да християнизира местното население. Архитектът Пюджин прави църква на светеца, чието име носи. Впоследствие той е погребан също в нея. 

В гробището в двора на църквата е тихо. Най-много ни харесва, че наоколо е просторно. Причината е, че от другата страна на гробището е морето. Застанали между вълните и гробовете откриваме, че смъртта в това гробище не изглежда страшна. До морето на Рамсгейт е спокойно. Както някога, така й днес.

Автор на текстта и снимките: Бойко Боев