Истории от Лондон

С идването на есента групата за Разходки из Лондон посети Клъркънуел. В Средновековието там са се намирали три манастира, части от тях са оцелели до днес.

От манастира, посветен на Свети Вартоломей, е останала църквата St. Bartholomew the Great и болницата St. Bart`s, построена по същото време.

 Двете сгради са най-старите в Лондон, които не са променяли предназначението си от 1123 г.

В двора на църквата се е настанила и най-старата къща на Лондон. Беше в прекрасно състояние и никак не й личеше, че е там от 16 век.

Наблизо се намира манастирът на рицарите тамплиери St. John (Свети Йоан). От него е останала величествената порта, построена през 1504 г. и криптата, в която се извършват церемонните по ръкополагане на нови членове на ордена.

Третият манастир е бил построен през 14 век, но след заповедта на крал Хенри VIII за разрушаване на всички католически манастири през 1536 г., манастирът е изоставен и едва през 1611 г. богатият търговец Томас Сътън купува земята и сградите, и открива училище за бедни момчета и дом за бедни възрастни мъже.

 

Манастирите съжителствали с най-известното място за публични екзекуции. На площада пред най-големия пазар за месо в Лондон, открит преди 8 века, са били убивани по най-жесток, но зрелищен начин, врагове на монархията. На един от тях - шотландският герой Сър Уилям Уолъс е поставена паметна плоча. До нея се виждат дупки от шрапнели, останали от Втората световна война.

Кварталът не бил пощаден от големите бедствия през 17 век. След Голямата чумна епидемия, при която половината население на Лондонското сити било унищожено, се разразил Големият пожар, който пък погълнал сградите. На мястото, където пожарът спрял след 4 дни е поставена златна статуя на охранено момченце - символ на чревоугодничеството (ненаситността) на гражданите на Ситито - смъртен грях, според ценностната система на християнството.

В същия квартал, граничещ с Лондонското сити, по време на Индустриалната революция пристигнали хора отвсякъде, за да работят във фабриките наоколо. Карл Маркс също се преместил да живее там, за да изследва социалното неравенство и експлоатацията на човека. Италианските мигранти превзели района, поради което започнали да го наричат Малката Италия. Дошли не само италианци, но и ирландци, шотландци, китайци... Наложило се правителството да построи три затвора, за да поддържа реда в района. Писателят Чарлз Дикенс разказва за един от затворите в романа си "Оливър Туист".

По това време в Лондон живеели над 7 млн. човека, като 80% от тях работели тежък физически труд и получавали около 10 сегашни пенса на седмица. Така Клъркънуел се превърнал в средище на работническото движение. Именно тук Ленин и Сталин са се срещали, за да обсъждат революцията в Русия.