Музика, бейгъли и шоколад в Шордич

В Деня на майката (Mother`s Day) нашата група за Разходки из Лондон посети Пазара за цветя на Калъмбия роуд (Columbia Road) в Шордич.

Снимка: Тео Тотев

Пазарът е възникнал в края на 19 век, когато богатата наследница на банкерския род Кътс (Angela Georgina Burdett-Coutts) откупила правата да направи пазар и така дала препитание на над 500 човека, които живеели в голяма мизерия в източен Лондон. До края на живот си тя дарила 3 млн. паунда за благотворителни цели. Построила е две църкви, училище, дом за своите възрастни служители, дом за жени с леко поведение (Urania Cottage), детски градини. За цялата си благотворителна дейност е била погребана в Уестминстърското абатство.

Пазарът, който по традиция е отворен само в неделя, предлага голям избор от цветя и много приятна музика, изпълнена от улични музиканти. Това не са обаче бедните улични музиканти. Шордич е населен с младежи, произхождащи от семейства от средната и висша класа.

Снимка: Тео Тотев

След пазара за цветя се забързахме към Брик лейн (Brick Lane), за да опитаме от вкусните гевречета в Shoreditch beigel shop. Магазините за бейгъли са два, един до друг, като и двата твърдят, че са автентични и водят спор кой е по-стар. Конкуренцията работеше за нас и групата ни от 45 човека, освен множеството туристи, беше обслужена за 20 минути.

Бейгълите се свързват с еврейските бежанци, заселили се в района на Спиталфийлдс маркет (Old Spitalfields Market) през 19 век. Според изискванията на юдаизма в свещения за евреите ден шабат не бива да се работи нищо, затова те приготвяли своята храна предварително, така се появили много пекарни за хляб, в които правели малките хлебчета с дупка в средата.

Спиталфийлдс маркет възникнал след Големия пожар в Лондон през 1666 г. Дотогава пазарите се намирали в рамките на града (the City). Първият кралски декрет за откриването на пазара е от 1682 г. Пазарът бързо се развил и скоро около него се заселили търговци, които предлагали различни стоки за продажба, както и производители, които отворили свои работилници и цехове. Разцветът на пазара привлякъл в края на 17 век бежанци от Франция, които бягали от католическата църква, която ги преследвала, защото били протестанти. Те умеели да тъкат коприна, която била търсена от кралския двор. Това им помогнало да се замогнат бързо. Големите и красиви къщи на майсторите на коприната са запазени и до днес около пазара, на улица Фурние (Fournier Street).

Къщите на хугенотите се отличавали с големи прозорци, през които влизала повече светлина, необходима при тъкането на коприната. Днес в красивите френски къщи живеят артисти или се ползват за картинни галерии.

За бежанските вълни "заливали" Брик лейн подробно разказваме в Историята на Голямата джамия на Brick Lane.

Брик лейн след 70-те години на миналия век е средище на бангладешката общност, затова и уличните табели са изписани на английски и бенгалски език.

Разходката ни продължи към Шордич. На Редчърч стрийт влязохме в магазина със съвършените предмети за бита, те не са се променяли през последните 100 години.

Разказахме и историята на шоколадите Mast Brothers и опитахме парчета шоколади с какао от цял свят.

Снимка: Тео Тотев Мениджърката на магазина T2 ни разказа историята на австралийския чай, който завладява Лондон и света в момента.

Снимка: Тео Тотев

Накрая всички заедно пихме бира във викторианския пъб Dirty Dick и дълго обсъждахме впечатленията си от разходката. Ако бяхте с нас, щяхте да научите защо пъба се казва така и да видите няколко препарирани котки и плъхове от 19 век.

Благодарим на Тео за снимките. Харесайте неговата фейсбук страница Teo Totev Photography. Сайтът на Тео е http://t-e-o.net.