Теодора Петкова: Фоторазказ за разходка в град с много лица

"Себе си бих определила като дете в кожата на вече пораснала жена, вечно търсеща себе си и посоката си в живота, която на този етап съм поела в Лондон", така се представя Теодора.

Когато се запознахме с Теодора, тя имаше шапка, големи очила и снимаше мълчаливо. Групата ни за Разходки из Лондон се беше събрала и вървяхме в кварталите Сейнт Джонс Ууд и Марлибън и покрай Риджънтс Канал.

После видяхме във фейсбук снимките от разходката, които Теодора беше направила. Загадъчни снимки. Любопитни сме, затова поканихме Теодора да разкаже за себе си и покаже своите снимки на всички.

Следва нейният разказ:

"Лондон или още така нареченият Лондра в съседна Румъния, от чието летище започна и моята история, е последният град, където бих живяла или поне така си мислех някога. Но ето ме днес тук, отправяйки своето послание към вас.

"Пътят е един: от негативизъм към главозамайващ позитивизъм"

или поне това беше моят път. Ново събуждане. Нов облик. Нова перспектива.

Един град с много лица в пряк и преносен смисъл, богатство на култури, една малка Вселена на една ръка разстояние от прага на входната врата.

Това е днес Лондра, градът, който не спи и който събуди и мен от приятната дрямка на коловозния живот,който живеех, довеждайки ме до моето ново - Аз вече в ролята на шофьора, а не на пътника.

И не отдавна ние, всеки със своите подбуди, българи от различни краища, се срещаме. Къде? В Лондон на една разходка...

Резултатът: Нашият град придобива други измерения.

И едно от тях е пред вас, а именно Риджънтс канал в един слънчев априлски следобед, където открих своето кътче в модерния материален свят, което ми даде от своето спокойствие, безгрижност, натуралност. А на вас?

Нека ви помогна с отговора на този въпрос като ви покажа тази лондонска забележителност, пречупена през моя поглед и се надявам, че ще ви заинтригувам да посетите този малък културен "парадайс" в забързаната столица.

Тази природна местност, наред с украсените с буквално подръчни естествени материали беседки, показва другото лице на модерния град отвъд блясъка, суетата и забързаното ежедневие. Улисан в амбиции и желание за технически прогрес, човек се отдалечава с все по-бързи темпове от човешката си същност и душевен мир.

Ето за какво места като това са ни жизнено необходими, за да ни припомнят кога се чувстваме истински щастливи и свободни, тогава, когато се свързваме с природата и черпим от нейната неизчерпаема енергия.

С моята малка галерия искам да ви дам частица от себе си и да ви разкажа без думи за простотата и естествеността на живота като върна лентата назад и ви пренеса в една друга епоха, по-топла, по-гостоприемна и приказна.

Няколко небрежно разхвърлени стола под сянката на извити дървени клонки; разцъфнали цветя в саксийки, обкръжени от някоя - друга вече непотребна вещ, часовник, който никой не поглежда, за да види колко време има до срещата, чувство на безвремие, на вечност..."

"Обичам активния живот и да предизвиквам себе си във всяко отношение," казва за себе си Теодора. "Стигнала съм до убеждението, че зоната на комфорт е поредното оправдание да не направим нещо и това е и моето послание към вас: Никога не се оставяйте да вие и твърде комфортно, защото животът е там, където има движение, а не покой!"