История на метростанциите на лондонското метро

Ако сте в района на Ръсел Скуеър в Лондон или ако метрото ви минава оттам, тази история е за вас. Или най-добре – нека тази история да е за всички, които се возят, са се возили или ще се возят в лондонското метро – най-старото метро на света.

Лондонското метро, което днес е собственост и се управлява от лондонската община, не е замислено като общ проект на една компания. До 30-те години на миналия век отделните линии на метрото на собственост на различни компания, които ги развиват в конкуренция.

В началото на 20 век в Лондон се появява американският предприемач Чарлз Тисън Йеркис (Charles Tyson Yerkes) - на снимката, който започва да откупва линии на метрото. Постепенно той става собственик на Пикадили, Бейкърлу и Северната линии на метрото. По това време същестува и Цетралната линия, но която обаче той не успява да придобие. 

Йеркис иска да покаже на лондончани, че се грижи добре за линиите на метрото. Затова дава много средства за добрия вид на метростанциите. За тяхното изграждане отговаря младият архитект Лесли Грийн (Leslie Green) – главния герой в тази история.

Лесли Грийн - на снимката - започва да проектира станциите на лондонското метро, когато е на 29 години. Той е решен да даде всичко от себе си и по негови проекти са построени около 50 станции.  Стилът му е практичен и модерен. Използва теракота и желязо. По този начин цената е ниска, а строителството бързо. Представете си Икея, но за метро.

Построени от желязо, сградите на Грийн за метростанции са просторни и затова перфектни за обслужване на пътниците. Освен това те лесно могат да бъдат приспособявани и използвани максимално: в една желязна сграда има място както за метростанцията, така и етаж за отдаване под наем. Йеркис е много доволен, защото новите сгради на метростанциите му позволяват по-бързо да си възстанови вложенията и да спечели.

Много от метростанциите на Лесли Грийн продължават да съществуват. Това говори много за тяхното качество. Те са обявени за паметници на културата и са станали емблематични за Лондон. Такива са сградите на метростанциите Белсайз Парк - на снимката, Каледониън Роуд, Ковънт Гардън, Саут Кенсингтън и Ръсел Скуеър.

Да се върнем на Ръсел Скуеър, откъдето започнахме. Поканата ни е да обърнете внимание на сградата отвън и на плочките отвътре. Те са на повече от 110 години! Колко хора са минали през тези станцията и как е възможно след толкова години тя да е запазена такава, както я е замислил Лесли Грийн!

Сега като знаете името на един от архитектите на лондонското метро, ни кажете вие имена на архитекти на софийското метро.

Снимки: Ewan Munro - Russell Square station, Sunil060902,