Какви са разликите между английските и българските общински съветници?

Разходки из Лондон разказва как работят английските институции. Макар някои да се казват като тези в България, често има разлики в функциите и начините на работа. Разговаряме с Дейвид Джефрис (David Jeffеrys), който е общински съветник на квартал Бромли в южен Лондон, за работата на общинските съветници и въпросите, по които могат да се обръщат гражданите към тях.

Какви са функциите на английските общински съветници?

Общинските съветници (Councillors) се избират всеки четири години да представят жителите на избирателните си райони (wards) в отделните административните райони (boroughs в Лондон). Те участват в работата на местните общински съвети (the Council), които упражняват за местната власт.

Аз съм общински съветник на избирателен район Шортландс (Shortlands Ward) в лондонския административен район Бромли (London Borough of Bromley), южен Лондон.

В Бромли има 60 общински съветника. В момента те са представители на три политически партии – консервативна, лейбъристка и UKIP.

Съветниците избират кмета и заместник кмета всяка година. Кметът председателства сесиите на Съвета и е първи гражданин на административния район.

Партията, която има най-много представители в Съвета, избира Председател на Съвета (the Leader of the Council), който пък след това назначава някои съветници като членове на кабинета си (cabinet members). Те отговарят за отделни направления като екология, социални дейности и образованието в района.

Съветниците без длъжности (backbenchers) са членове на комитети за надзор и работни групи, които държат местната власт под контрол.

За какво отговарят общинските съветници?

Общинските съветници отговарят за всичко, което не е под контрола на централната власт или на градския съвет на Лондон (Greater London Authority). Това означава, че общинските съветници НЕ се занимават с полиция, националното здравеопазване, транспорт и държавни данъци, както и с някои видове училища (Academy и Free School).

В избирателен район Шортланд, на който съм съветник, основни теми са местната среда, индивидуалните социални грижи и планирането. За решаването на тези въпроси работя като местен съветник.

Кой и как определя кандидатите за общински съветници в Бромли?

Комитетите на политическите партии във всеки избирателен район номинират партийните кандидати на общинските избори. Кандидатът трябва да живее в Бромли. Отделно, всеки жител може да участва самостоятелно на изборите, ако е издигнат от комитет от най-малко 10 други жители на района.

Кое е най-голямото предизвикателство за общинските съветници?

Най-голямото предизвикателство за съветниците на Бромли е осигуряването на услуги за увеличаващото се и застаряващо население на района, който е втори в Лондон по най-малко получени средства от централната власт – британското правителство.

Около половината от съветниците имат друга работа, някои имат временна. Други пък са пенсионери. Много по-трудно е на работещите на пълно работно време, които са съветници. Затова повечето срещи на общинския съвет са след 6:30 вечер. За дневни сесии работещите съветници трябва да си вземат отпуск от работа. Има много заседания през уикендите. Тогава се върши повечето работа. Обикновено най-малко три вечери всяка седмица съм зает с общински дела.

По какви въпроси гражданите могат да се обърнат към общинския си съветник? Как става това?

Хората се обръщат към общинския си съветник по избирателен район по всички въпроси от компетенцията на общината им. Обикновено правят това по телефона, имейл или писмо. В Шортландс преди съветниците имаха приемно време (surgeries), но това отпадна преди 5 години.

Каква е заплатата на съветниците?

Съветниците не получават заплата. Покриват им се обаче разходите за транспорт, телефон, пощенски и канцеларски разноски. Сумите, които всеки съветник получава, са посочени на сайта на Общинския съвет.

Някой друг от Вашето семейство бил ли е политически активен?

Прадядо ми и баща ми са били в градския съвет на Хъл, а брата на дядо ми е бил кмет на Лондонското сити (Lord Mayor of London) по време на Диамантения юбилей (шестдесетгодишнината от управлението) на кралица Виктория  през 1897 г.