Вчера в Британския филмов институт беше премиерата на две филмчета, направени от деца от българско училище в Лондон.
През последните месеци Десислава Дякова и аз, Бойко Боев, работихме с децата по проект на Голдсмитс колидж на Лондонския университет, Британския филмов институт и Музея на Лондон.
На сцената вълнението на децата беше голямо. Както и моето, докато представях филмите.
В британската ценността система правенето на филми от деца означава, че те могат да работят в екип, да мислят критично, да разказват история, да създават сценарии, да играят като актьори, да работят с камера, да представят себе си пред голяма аудитория. Всяко английско училище, университет или работодател би се впечатлил от свои кандидати, които имат опит в правенето на кино творби.
Аз допълнително се вълнувах от това, че авторите на филмите са деца на българи в Лондон.
Давах си сметка, че ние НЕ СЕ намирахме в краен лондонски квартал, в салон на местен културен дом, публиката около нас НЕ беше българска, НЕ представяхме българския фолклор, както правят обикновено децата от българските училища в чужбина.
Ние бяхме в центъра на Лондон, в зала, където се прожектират филми на най-известните кинотворци на света, показвахме филми със субтитри на английски. На голям екран. Около нас беше лондонска публика.
Разбирах, че постижението на тези деца е грандиозно.
Давах си също сметка, че всеки в залата в Британския филмов институт възприемаше филмите като български, защото децата говореха във филмите на български и работиха по този проект в събото-неделно българско училище.
Затова се гордеех с тези деца. Бях им благодарен, за това, че направиха българите в Лондон ВИДИМИ за образованите и културни среди на британската столица.
Прочетете също Лондонски рицари без броня, Как се пише сценарий? и Урок по кино - в трите текста разказваме за процеса по подготовка и заснемане на фимчета по проектa на Голдсмитс, Британския филмов институт, Британския музей и Музея на Лондон.
