Aнглийските сирена

Тази текст е за английските сирена. Преди да ги видите на снимка и научите за пет от най-известните от тях, искам да разкажа една смешна история за сиренето по света. 

Историята е от края на 90-те години. Разказа ми я българка в Сан Франциско. Въпросната жена беше доайен на българската общност в този град - беше живяла в САЩ от много години - и беше известна с това, че помага с желание на новодошли българи.

Една българка, която наскоро се е преместила от България, споделила на моята позната, че в САЩ много й липсва сирене. Моята позната я завела в специализиран магазин, в който имало сирена от цял свят.

След като се оглежда, оглежда, оглеждала в магазина новопристигналата българка, направила следния коментар:

"В този магазин виждам само кашкавал."

Ако не сте разбрали смешката, имайте предвид, че английските сирена, за които ще разкажем, не са кашкавал, въпреки жълтия им цвят.

 

Cheddar – чедър – казват, че по времето на крал Чарлз I това сирене било толкова популярно, че кралят поискал цялото количество чедър, който произвеждали годишно, да бъде доставяно директно в двореца. По това време чедър правили само в едноименното село в района Съмърсет. Днес чедър се произвежда и на други места, дори в други страни.

Cheshire – чешър – най-старото и вероятно, най-продавано английско сирене. Прави се от краве мляко. Има го в син, червен и жълт вид.

Stilton – стилтън – писателят Джордж Оруел обожавал това сирене. Според него, английските сирена се деляли на стилтън и останалите сирена. Стилтън има различни видове – син, както и с боровинки. Слага се върху супи, салати и месо.

Red Leicester – червен лестър – това червеникаво сирене дължи цвета си на сока от моркови или от цвекло, което добавят към него.

Wenseydale – уенслидейл – произходът на това сирене е френски. Донесено е за първи път от норманите, които покоряват, начело с Уилям Завоевателя, британските острови през 1066 г.. Поетът Елиът го нарича “Моцарт на сиренето”. Консумира се прясно. Продава се с боровинки.

Lancashire – ланкашър. Най-добро за препечена филийка. За това сирене си мечтае пиратът Бен Гън в книгата на Робърт Луиз Стивънсън “Островът на съкровищата”.  

Автор на текста: Бойко Боев

 



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.