Йорданка Велкова е най-вдъхновяващият преподавател в UCL

Тази година д-р Йорданка Велкова, лектор по български език в University College London (UCL), получи наградата на студентите на университета за най-вдъхновяващ преподавател. Престижната награда е поводът да представим на читателите на Българи в Лондон Йорданка Велкова:

Тази година студентите от University College London ме избраха за най-вдъхновяващ преподавател (Inspiring Teaching Delivery). За наградата имаше рекорден брой от 1086 номинации за 622-ма служители на UCL. За първи път преподавател от моя факултет (School of Slavonic and East European Studies) стига до финала и печели тази награда. Затова ръководството и колегите много се радват на моя успех.

Приемам наградата като успех за българското в една среда на изключително голямо съревнование и конкуренция. Разбира се, чувствам се много удовлетворена и оценена като преподавател... Не, че ми трябва награда, за да се чувствам така. Аз съм щастлива, че работя това, което обичам. 

Работя в UCL от четири години, от толкова години и живея в Лондон. Преподавам български език, литература  и култура.  UCL е единственият университет в Обединеното кралство, в който може да се учи българистика като бакалавърска и магистърска програма. Учебната програма по българистика включва часове по български език (граматика, четене, слушане, писане и устна практика), часове по литература и култура. 

В самото начало на работа ми в Лондон най-много ме впечатлиха личните истории и мотиви на студентите защо са избрали да учат българистика в държава и университет, в които изборът е наистина голям.  Много е вълнуващо, когато чуеш, че някой е избрал българси език, защото е пътувал до България, обикнал я е и е осъзнал,  че ние не сме само евтина туристическа дестинация, а сме интересна културна дестинация. Трогва ме фактът, че студентите искат да променят стереотипите за България, които медиите тук често създават. 

Голямо предизвикателство е да бъдеш единственият преподавател, от когото студентите в UCL изграждат представата си за българското. Това е изключително голяма отговорност. Трудно се преподава език, когато светът извън учебната стая говори съвършено друг език, когато табелите, менютата, етикетите на стоките в магазините, обслужването, т.е. всичко онова, което неизбежно съпътства нашето ежедневие, не включва български език. Преди да дойда в Лондон, също работех с чуждестранни студенти в Софийския университет, но е много по-лесно да научиш някого на български език в България, защото той може да практикува „Колко струва едно кафе?“ веднага след като го научи. 

По-голямата част от студентите тук са научени да мислят критично. Някакси се чувстват по-свободни да изразяват и защитават личното си мнение, без значение дали то съвпадат с гледната точка на преподавателя. Но това не е, защото студентите в UCL са по-умни от студентите, с които съм работила в България. Не става въпрос за интелект, а за смелост и опит да говориш това, което мислиш, а не това, което се очаква да мислиш, това, което отговаря на нечия „правилност“, така да се каже. 

Една от най-трудните думи за студентите е една от първите думи, които научават - думата ПРЕПОДАВАТЕЛ.Ние често правим класация на най-трудните думи и в нея винаги попадат “хладилник“ и „щастлив“. Всички обаче още преди първия час идват с перфектно произношение на „здравей“, „баница“ и „ракия“, явно „шопската салата“ е по-трудна.  

Очаквам UCL да подкрепя все така упешно развитието на българистиката в Лондон, както и да издадем превода на някои приказки за Хитър Петър на английски. С приказките си занимава един от най-талантливите ми студенти - Шон Фоли, шотландец, който говори няколко езика, а вече и български. Шон също преведе и други любими български приказки, сред които „Тримата братя и златната ябълка“, „Косе босе“, „Който не работи, не трябва да яде“, „Мързелан и мързеланка“, „Дядо и ряпа“. Много искаме да подготвим двуезична (бъларо-английска) детска книжка с негови преводи на някои от тези приказки. Очаквам интерсът към езика ни да става все по-голям, очаквам с нетърпение срещата си с новите студенти – новите приятели на българското, с които се надявам да работим ентусиазирано и вдъхновено, както с досегашните ми студенти. А взаимното вдъхновяване винаги е най-успешният ми урок!  

...

Благодарение на Йорданка Велкова нашата българска група за разходки посети през май факултета по славистика и източноевропейски изследвания (UCL School of Slavonic and East European Studies). За това посещение, може да прочетете: Как се преподава български език в Лондон?