Британската идентичност
Този текст е част от поредицата на bulgariansinlondon.com "Британия Факти".
Какво означава “идентичност”? Как използвате тази дума?
В този текст ще говорим за идентичността на британците. Целта е да се замислим не само за опита си от живота във Великобритания (това се отнася за тези, които живеем в тази страна), но и за своята собствена идентичност.
Ще изброя 10 разлики по темата между България, мен и познатите ми българи, от една страна, и Обединеното кралство и британските ми приятели, колеги и съседи, от друга:
-
Етническа идентичност: На преброяванията на населението и при обществени допитвания в Обединеното кралство хората имат възможност да се идентифицират като англичани, уелци, шотландци, ирландци и британци. Някои мои колеги в Лондон отбелязват, че са англичани, а други, че са британци. Всеки е свободен да избере какъв е. Любопитно е, че повечето млади хора в Англия се определят като британци, а не като англичани.
-
За уелсците и шотландците е по-важна етническата принадлежност, отколкото за англичаните. Любопитно е, че езикът не е разделителна черта, защото само около 20% тези, които се определят като уелсци, говорят уелски, а шотландски (Scots) се говори само в определени части на Шотландия.
-
Също в допитванията хората могат да се определят като британци и да допълнят друга етническа принадлежност, например, българи, поляци, карибци и т.н. След като станах британски гражданин, аз попълвам, че съм британец, българин.
-
Семейната идентичност: В сравнение с българите, британците имат по-слаби семейни връзки. Семейната идентичност не е силна, особено за белите британци. Във Великобритания роднините се събират главно на важни събития като сватби и погребения; когато пътуват те отсядат на хотел и нямат очаквания, че братовчеди, лели или деца ще ги настанят у дома си.
-
Много британци използват думата “partner” за редовните си интимни партньори, вместо “husband/wife” (съпруг/a”) или “boyfriend/girlfriend” (гадже). Като кажеш partner, не даваш обяснение дали имате брак или не, както и дали партньорът е мъж или жена.
-
Географската идентичност: Подобно на българите, британците не отделят голямо значение на географската идентичност, т.е. от коя част на страната са родени. Има изключения. Например, мой колега от Ливърпул (жителите на този град са известни като Scousers) споделя често, че е от Ливърпул, а приятел от Шефилд, твърди, че хората от Йоркшър са специални. Йоркшър е в северна Англия, затова припомням, че на този сайт сме обяснили вече разделението между английския север и юг тук)
-
Класова идентичност: Българите нямат класово съзнание като британците. Ако в България хората се делят да богати и бедни (и малко по средата), разделението на класите във Великобритания не зависи от финансовото състояние на хората!!! Макар че за чужденците разбирането на британските класи е трудно, британците правят разграничението помежду си много бързо. Хубавото за имигрантите е, че не е нужно да се правят, че са от определена класа, защото британците поставят чужденците като самостоятелна категория, тоест извън класови разграничения. За британските социални класи сме писали също на нашия сайт тук.
-
Групова идентичност: британците членуват повече от българите в клубове и обществени организации. Например, те се идентифицират с голф клуб, с квартален пъб и църква, които посещават, с организация, в която са доброволци. Британците членуват в клубове и организации, за да общуват помежду си. Затова най-добрият начин за контакти между имигранти и британци са кварталните пъбове и доброволчеството в квартални организации.
-
Любопитно е, че британците нямат британски национален ден и не изразяват своя патриотизъм на определена дата и групово. Не мога да си спомня по улиците на Лондон тълпи от хора, развяващи британски знамена. Британският патриотизмът съм откривал в определени вестници (Daily Mail, Telegraph) в коментари по отношение на Европейския съюз и при спортни успехи.
-
Има доста предавания по британската телевизия и радио и книги за това какво е да си британец и за идентичността въобще. Ясно е, че идентичността се променя непрестанно и е любопитно как съвременните жители на Великобритания възприемат себе си. Предполагам, че самоиронията, която е в основата на британското чувство за хумор, помага на британците да са толерантни към своите идентичности, тоест да приемат различията в обществото.
Автор на текста и снимката: Бойко Боев
